Леща

Цветовете на лещата са дребни, невзрачни. Само по един или най-много по три-четири заедно те са разположени на обща увиснала дръжка, която излиза от пазвата на листата. По форма те чудно приличат на кацнали пеперуди с бели или синкаво-бели крилца, изпъстрени със сини жилчици.
Затова и семейството, към което принадлежи лещата, се нарича семейство на пеперудоцветните растения. Цветовете на лещата са нетрайни. При слънчево време, след като се самоопрашат, те се отварят сутрин рано и вече към 3 часа след обед увяхват. След някой и друг ден, когато венчелистчетата окапят, се показва малка плоска шушулка. Това е плодът на лещата. В него са затворени семената – едно, две, рядко три – зелени, сиви, кафяви или червеникави, а понякога и пъстри закръглени телца, изпъкнали и от двете страни. Заради тези семена хората започнали да отглеждат лещата преди повече от 5 хиляди години.
Лещата е едно от първите култивирани от човека растения. За пръв път се появява в Азия и Близкия Изток преди повече от 8000 години. По-късно е разпространена в Европа, Африка и по целия свят. Лещата има почти същия химичен състав като боба, но е по-лесно смилаема.
Отличен източник е на фибри, витамини от групата В и минерали. Особено полезна е при анемия, заради богатото съдържание на желязо. Сортовете леща се разделят на дребни и едри, а цветът им може да бъде кафяв, червен, розов, зелен, оранжев, жълт, дори черен.
1. Зелена леща – Освен по цвета зелената леща се отличава от кафявата и с по-ядковия си вкус, дори с минерални нотки, както и с по-високото съдържание на фибри. При варене зърната запазват формата си и затова са много подходящи за салати и гарнитури. Традиционно е съчетанието с козе сирене, също така с бекон и пушена сьомга.
Зелената леща е позната още и като френска. Тя е месеста, с по-интензивен вкус и остава приятно мека и след варене, което я прави идеалният избор за салати. Може да се използва в супи, като гарнитура както и в сосове и пюрета.
1.1 Леща – традиционната за България се използва най-вече за супи и яхнии. Обикновено се вари над 30 минути, докато стане доста мека и ципите се отделят от семената. Ако времето за готвене се намали и се уцели точният момент, зърната остават цели и може да се използват за салата.